Павлина Герина: За раждащата жена акушерката е като майка
Павлина Герина е ръководител на Алианс на българските акушерки.
Професионалният ѝ опит като акушерка стартира през 1992 година в І АГ „ Св. София “, София в поделение за интензивни грижи за новороденото, а след това и във ІІ МБАЛ.
Основател на учебно заведение за родители „ Аз и Супер Мама “.
Статистиките демонстрират фрапантно понижение на практикуващите акушерска специалност в България. На какво се дължи това съгласно Вас?
Има редица аргументи, само че съгласно мен най-голямата е цялостната организация на майчиното и детско опазване на здравето в последните 15 години. Системата на клинични пътеки и закриването на женските съвещания затвори акушерките в лечебните заведения и това ограничи опциите им за работа. По този метод специалността стана непопулярна и интерес да учат за акушерки имат все по-малко девойки.
Друга огромна причина е закриването на доста АГ отделения в цялата страна. В дребните обитаеми места даже няма акушерски кабинети или в случай че има, то работи акушер-гинеколог и акушерка не му е нужна.
Потокът към огромните градове и клиники респективно наложи разходването на по-голям размер от средства, с които доста млади фамилии не разполагат. Стандартът на живот в дребните обитаеми места и несигурността в утрешния ден спря внезапно раждаемостта. Да се роди второ дете стана разкош в доста фамилии.
Какви са отговорностите на акушерката? Омаловажава ли се нейната работа?
Въпросът е доста забавен, у нас има тотално разминаване сред квалификационната и длъжностна характерности на акушерките.
Другата страна на въпроса изисква да ви обърна внимание, че акушерката работи в разнообразни отделения и има надлежно разнообразни отговорности и равнища на подготвеност.
Акушерките работят освен в родилна зала, те са и в родилни отделения за следене на послеродовия интервал, те са операционни, реанимационни и анестезиология, акушерки са в неонатологичните отделения, в отделенията за патологична бременност и в гинекологичните отделения, акушерки работят в мамологични кабинети, в приемни и консултативни кабинети, в онкологични браншове, в кабинети по репродуктивно здраве, даже в детските ясли са желани поради компетентността им в посока грижа за здравето и психо-емоционалното развиване на детето.
Работите по разнообразни начинания и събития за възвръщането на доверието към специалността. По-близо ли е акушерката до майката и какво още е належащо да се построи в тази посока?
Бих желала да отговоря на този въпрос с " да ", само че истината е друга. За да можеш да бъдеш покрай майките, би трябвало да имаш законово право, да ти бъде позволено да консултираш естествена бременност и грижа за новороденото и това да бъде заплатено от НЗОК. На този етап сходна процедура не е регламентирана.
Единственият метод да бъдем по-близо до майките е да организираме лекции, да вършим неофициални срещи, да отговаряме персонално, когато сме потърсени за помощ. Когато обаче акушерката работи на две места и ѝ се постанова след нощна промяна да отиде в съвещателен кабинет или на друго работно място, с цел да проработи още някой лев, дали ѝ остава време да обръща внимание на повика на майките, да бъде покрай тях?
Инициативите, които организира Алианс на българските акушерки са в две съществени направления. Обучителни семинари, академии, срещи с интернационалните лектори, тематични образования за повишение компетентността на акушерките. Другите начинания са осведомителни акции в страната наречени „ Акушерките покрай майките ”. Със съдействието на общините и акушерките от съответното обитаемо място се организират безвъзмездни лекции.
Какви са вероятностите за независима акушерска процедура в България?
На този въпрос ми е мъчно да отговоря. Първо, би трябвало да се регламентира законово, второ, би трябвало да има задоволително акушерки, трето, трябват спомагателни подготовка и познания, които да дадат убеденост на акушерката да работи независимо. Това, което мога да поема като ангажимент е да отговоря, че има акушерки, които биха работили в независима акушерска процедура и Алианс на българските акушерки, благодарение на Европейската и интернационална акушерска общественост (ЕМА и ICM) има запас да провежда нужното образование и повишение на квалификацията в тази посока.
Безопасно ли е дамите да раждат у дома?
Жените са раждали по домовете си, на равнищата, в егреците до животните до преди 70-80 години. Мисля, че епохата, стандартът на живот и културата ни са се трансформирали. Раждането е развой, за който дамата се приготвя 9 месеца и го осъществя времево в 16-18 часа.
През цялото това време всичко може да бъде безвредно и в 2-5 минути да се появи обстановка, която да стане рискова за майката или бебето. НИКОЙ не може да планува тези обстановки. Затова се счита, че раждането в болница при по-голям медицински екип, инсталация, благоприятни условия за реанимация е за предпочитане.
Имам познати майки, които са родили рожбите си вкъщи, те имат прелестни деца, само че фамилиите поемат рисковете и отговорността. Наблюдението ми е, че това са майки, знаещи доста за бременността и раждането, с умения да управляват телата и страстите си, обучавали се дълго за това да родят вкъщи.
Аз съм акушерка и съм родила децата си в клиника.
Как би могъл да се реши казусът с използването на остарели способи при раждане в българските лечебни заведения и тревожната статистика, че половината раждания у нас са със секцио?
Статистиката за секциото е тревожна, само че българката го избира, по този начин ѝ е поднесена информацията. Ако през времето на бременността до нея има акушерка, която малко по малко да ѝ изяснява всички процеси и промени, които настъпват, да я образова последователно на техники на дишане, обезболяване, двигателна интензивност и други практични неща, нужни за раждането, майките няма да се опасяват от процеса. Те обаче четат във форумите по какъв начин им се скача по коремите, по какъв начин им се крещи, по какъв начин никой не има дава храна и вода и още доста неща, които автоматизирано са ги отказали да раждат обикновено.
Прилагането на остарели способи ще се реши, когато образованието на акушерките се случва по нови учебници, стандартите се изравнят с европейските, когато бъде разрешено на младите сътрудници да следват новите трендове. Има стимулирани младежи, които работят отлично. Средната възраст на акушерките работещи в страната е 56 години. Поради дефицита на акушерки към момента работят сътрудници, които от дълго време са минали пенсионната възраст.
Достатъчно осведомени и подготвени ли са родителите преди, по време и след появяването на детето?
Последните години наклонността е за увеличение на възрастта, при която се ражда първо дете. Родителите са с по едно от време на време и по две висши образования, даже приключени в чужбина. За родителството обаче се оказва, че няма фамилна академия. Естествено, че се учим в придвижване, когато се случват нещата, само че за раждането съм безапелационна, че е нужна предварителна подготовка. Има доста виновни младежи, които търсят, четат, приготвят се. Има други, които разчитат на помощ от техните родители и това не е неприятно, защото нишката, предаваща опита също много е изтъняла. Има родители, които избират нищо да не знаят „ с цел да не са изплашени ” и на тях им става най-трудно.
Всяка група търси своите източници.
Първите намират учебните заведения за родители на акушерки, даже през бременността намират акушерка, която да им стане персонален другар и консултант, избират точно източниците си на информация, образова се двойката – бащата също е фактор в процеса.
Вторите разчитат на бабите, само че понякога посещават по някоя лекция в МОЛ, може пък да научат нещо. Техните познания са несистематизирани, лекторите с които се срещат може да имат разнообразни гледни точки и в един миг информацията да ги обърка. Те си мислят, че са готови, само че в родилна зала споделят, че всичко им е „ изхвърчало от главата ”.
За третата група ми е най-тъжно, тъй като в безпомощността си съм срещала родители, които даже наемат дами да се грижат за новородените им чеда, майките изпадат в депресивни положения, които естествено са проблем освен за бебето, а за цялото общество. На тези родители желая да кажа, че със страха би трябвало да се работи и то в точния момент. Има психолози, психоаналитици способени експерти, които благодарение на акушерките да ви поддържат, потърсете ги.
Какво е най-важното, с цел да бъде едно раждане сполучливо и нетравмиращо?
Индивидуален метод!
Монетата има две страни – майки, които би трябвало да имат равнище на подготовка, и екип акушерски, който да има схващане и подготвеност да поддържа желанията на майките. Всички дейности обаче би трябвало да са медицински обосновани. Майките би трябвало да имат отношение към раждането, да знаят че процесът зависи от тях, те раждат, а акушерката е там да го поддържа, да бди всичко да върви по законите на природата. Когато няма това схващане за процеса, раждането е неудовлетворяващо и за майката, и за акушерката.
Какво бихте поискали на сътрудниците си и на бъдещите майки?
На сътрудниците си желая да умия ръцете, както го вършим за Бабинден. Нека посрещат живота с чисти ръце и радостни сърца. Нека знаят, че те са първите орисници. Думите, изречени от техните уста отварят пътя на новия живот. Ние сме благословени с тази специалност. Благославяйте всяка родила се рожба в ръцете ви!
На бъдещите майки желая да кажа: потърсете своята акушерка и ѝ се доверете. Тя с обич, като майка ще ви поддържа през целия живот!
Професионалният ѝ опит като акушерка стартира през 1992 година в І АГ „ Св. София “, София в поделение за интензивни грижи за новороденото, а след това и във ІІ МБАЛ.
Основател на учебно заведение за родители „ Аз и Супер Мама “.
Статистиките демонстрират фрапантно понижение на практикуващите акушерска специалност в България. На какво се дължи това съгласно Вас?
Има редица аргументи, само че съгласно мен най-голямата е цялостната организация на майчиното и детско опазване на здравето в последните 15 години. Системата на клинични пътеки и закриването на женските съвещания затвори акушерките в лечебните заведения и това ограничи опциите им за работа. По този метод специалността стана непопулярна и интерес да учат за акушерки имат все по-малко девойки.
Друга огромна причина е закриването на доста АГ отделения в цялата страна. В дребните обитаеми места даже няма акушерски кабинети или в случай че има, то работи акушер-гинеколог и акушерка не му е нужна.
Потокът към огромните градове и клиники респективно наложи разходването на по-голям размер от средства, с които доста млади фамилии не разполагат. Стандартът на живот в дребните обитаеми места и несигурността в утрешния ден спря внезапно раждаемостта. Да се роди второ дете стана разкош в доста фамилии.
Какви са отговорностите на акушерката? Омаловажава ли се нейната работа?
Въпросът е доста забавен, у нас има тотално разминаване сред квалификационната и длъжностна характерности на акушерките.
Другата страна на въпроса изисква да ви обърна внимание, че акушерката работи в разнообразни отделения и има надлежно разнообразни отговорности и равнища на подготвеност.
Акушерките работят освен в родилна зала, те са и в родилни отделения за следене на послеродовия интервал, те са операционни, реанимационни и анестезиология, акушерки са в неонатологичните отделения, в отделенията за патологична бременност и в гинекологичните отделения, акушерки работят в мамологични кабинети, в приемни и консултативни кабинети, в онкологични браншове, в кабинети по репродуктивно здраве, даже в детските ясли са желани поради компетентността им в посока грижа за здравето и психо-емоционалното развиване на детето.
Работите по разнообразни начинания и събития за възвръщането на доверието към специалността. По-близо ли е акушерката до майката и какво още е належащо да се построи в тази посока?
Бих желала да отговоря на този въпрос с " да ", само че истината е друга. За да можеш да бъдеш покрай майките, би трябвало да имаш законово право, да ти бъде позволено да консултираш естествена бременност и грижа за новороденото и това да бъде заплатено от НЗОК. На този етап сходна процедура не е регламентирана.
Единственият метод да бъдем по-близо до майките е да организираме лекции, да вършим неофициални срещи, да отговаряме персонално, когато сме потърсени за помощ. Когато обаче акушерката работи на две места и ѝ се постанова след нощна промяна да отиде в съвещателен кабинет или на друго работно място, с цел да проработи още някой лев, дали ѝ остава време да обръща внимание на повика на майките, да бъде покрай тях?
Инициативите, които организира Алианс на българските акушерки са в две съществени направления. Обучителни семинари, академии, срещи с интернационалните лектори, тематични образования за повишение компетентността на акушерките. Другите начинания са осведомителни акции в страната наречени „ Акушерките покрай майките ”. Със съдействието на общините и акушерките от съответното обитаемо място се организират безвъзмездни лекции.
Какви са вероятностите за независима акушерска процедура в България?
На този въпрос ми е мъчно да отговоря. Първо, би трябвало да се регламентира законово, второ, би трябвало да има задоволително акушерки, трето, трябват спомагателни подготовка и познания, които да дадат убеденост на акушерката да работи независимо. Това, което мога да поема като ангажимент е да отговоря, че има акушерки, които биха работили в независима акушерска процедура и Алианс на българските акушерки, благодарение на Европейската и интернационална акушерска общественост (ЕМА и ICM) има запас да провежда нужното образование и повишение на квалификацията в тази посока.
Безопасно ли е дамите да раждат у дома?
Жените са раждали по домовете си, на равнищата, в егреците до животните до преди 70-80 години. Мисля, че епохата, стандартът на живот и културата ни са се трансформирали. Раждането е развой, за който дамата се приготвя 9 месеца и го осъществя времево в 16-18 часа.
През цялото това време всичко може да бъде безвредно и в 2-5 минути да се появи обстановка, която да стане рискова за майката или бебето. НИКОЙ не може да планува тези обстановки. Затова се счита, че раждането в болница при по-голям медицински екип, инсталация, благоприятни условия за реанимация е за предпочитане.
Имам познати майки, които са родили рожбите си вкъщи, те имат прелестни деца, само че фамилиите поемат рисковете и отговорността. Наблюдението ми е, че това са майки, знаещи доста за бременността и раждането, с умения да управляват телата и страстите си, обучавали се дълго за това да родят вкъщи.
Аз съм акушерка и съм родила децата си в клиника.
Как би могъл да се реши казусът с използването на остарели способи при раждане в българските лечебни заведения и тревожната статистика, че половината раждания у нас са със секцио?
Статистиката за секциото е тревожна, само че българката го избира, по този начин ѝ е поднесена информацията. Ако през времето на бременността до нея има акушерка, която малко по малко да ѝ изяснява всички процеси и промени, които настъпват, да я образова последователно на техники на дишане, обезболяване, двигателна интензивност и други практични неща, нужни за раждането, майките няма да се опасяват от процеса. Те обаче четат във форумите по какъв начин им се скача по коремите, по какъв начин им се крещи, по какъв начин никой не има дава храна и вода и още доста неща, които автоматизирано са ги отказали да раждат обикновено.
Прилагането на остарели способи ще се реши, когато образованието на акушерките се случва по нови учебници, стандартите се изравнят с европейските, когато бъде разрешено на младите сътрудници да следват новите трендове. Има стимулирани младежи, които работят отлично. Средната възраст на акушерките работещи в страната е 56 години. Поради дефицита на акушерки към момента работят сътрудници, които от дълго време са минали пенсионната възраст.
Достатъчно осведомени и подготвени ли са родителите преди, по време и след появяването на детето?
Последните години наклонността е за увеличение на възрастта, при която се ражда първо дете. Родителите са с по едно от време на време и по две висши образования, даже приключени в чужбина. За родителството обаче се оказва, че няма фамилна академия. Естествено, че се учим в придвижване, когато се случват нещата, само че за раждането съм безапелационна, че е нужна предварителна подготовка. Има доста виновни младежи, които търсят, четат, приготвят се. Има други, които разчитат на помощ от техните родители и това не е неприятно, защото нишката, предаваща опита също много е изтъняла. Има родители, които избират нищо да не знаят „ с цел да не са изплашени ” и на тях им става най-трудно.
Всяка група търси своите източници.
Първите намират учебните заведения за родители на акушерки, даже през бременността намират акушерка, която да им стане персонален другар и консултант, избират точно източниците си на информация, образова се двойката – бащата също е фактор в процеса.
Вторите разчитат на бабите, само че понякога посещават по някоя лекция в МОЛ, може пък да научат нещо. Техните познания са несистематизирани, лекторите с които се срещат може да имат разнообразни гледни точки и в един миг информацията да ги обърка. Те си мислят, че са готови, само че в родилна зала споделят, че всичко им е „ изхвърчало от главата ”.
За третата група ми е най-тъжно, тъй като в безпомощността си съм срещала родители, които даже наемат дами да се грижат за новородените им чеда, майките изпадат в депресивни положения, които естествено са проблем освен за бебето, а за цялото общество. На тези родители желая да кажа, че със страха би трябвало да се работи и то в точния момент. Има психолози, психоаналитици способени експерти, които благодарение на акушерките да ви поддържат, потърсете ги.
Какво е най-важното, с цел да бъде едно раждане сполучливо и нетравмиращо?
Индивидуален метод!
Монетата има две страни – майки, които би трябвало да имат равнище на подготовка, и екип акушерски, който да има схващане и подготвеност да поддържа желанията на майките. Всички дейности обаче би трябвало да са медицински обосновани. Майките би трябвало да имат отношение към раждането, да знаят че процесът зависи от тях, те раждат, а акушерката е там да го поддържа, да бди всичко да върви по законите на природата. Когато няма това схващане за процеса, раждането е неудовлетворяващо и за майката, и за акушерката.
Какво бихте поискали на сътрудниците си и на бъдещите майки?
На сътрудниците си желая да умия ръцете, както го вършим за Бабинден. Нека посрещат живота с чисти ръце и радостни сърца. Нека знаят, че те са първите орисници. Думите, изречени от техните уста отварят пътя на новия живот. Ние сме благословени с тази специалност. Благославяйте всяка родила се рожба в ръцете ви!
На бъдещите майки желая да кажа: потърсете своята акушерка и ѝ се доверете. Тя с обич, като майка ще ви поддържа през целия живот!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ